„Шишмановата баня“ е сред най-автентичните паметници на културата на Второто българско царство. Намира се в северното подножие на крепостта Царевец, между църквите „Успение Богородично” и „Св. св. Апостоли Петър и Павел”, на левия бряг на река Янтра, непосредствено до Владишкия мост. Тя е една от малкото добре запазени средновековни бани в България. Наречена е „Шишманова баня”, тъй като преди археологическите разкопки се е предполагало, че е изградена по времето на последния търновски цар Иван Шишман – около или след 1371 г.
Първата публикация за „Шишмановата баня“ от 1906 г. е на търновския архитект Георги Козаров с описание на видимите останки от средновековната сграда, върху която са били издигнати постройки от търновския квартал. Банята е отбелязана и на картата със средновековните обекти във Велико Търново, изготвена от чешко-българския археолог и музеен деец Карел Шкорпил, редом с останките от крепостни съоръжения, църкви и сгради на хълмовете Момина крепост, Хисаря /Царевец/, Трапезица и в Асенова махала.
Банята е изцяло проучена при археологически разкопки през 1983–1984 г.
Банята е ориентирана в посока север-юг, а външните й размери са 11,45 м х 15 м. Изградена е от ломен камък, споени с бял хоросан. Вътрешността на помещенията е измазана с розов хидрофобен хоросан. По-голямата част от стените са запазени в оригинал, с дебелина около 1 м.
В банята има общо 6 помещения – котелно, 4 къпални и съблекалня. В двата края на котелното помещение са били изградени 2 огнища. Над огнищата се намирали резервоарите за студена и гореща вода, свързани с водопроводната система на банята. Зад котелното помещение са разположени 2 големи къпални и 2 малки къпални, които са имали подподово и стенно отопление. В дебелината на стените им са вградени 2 водопровода от глинени тръби – за студена и гореща вода, с по няколко чешми и корита за смесване на водата. Къпалните се отводнявали чрез канал, вкопан в мраморната настилка на пода. Обширната съблекалня е разположена между четирите къпални и е свързана с тях посредством отделни входове.
Сградата е имала масивни стени, прорязани от малки прозорчета и от входните врати на котелното помещение и съблекалнята, които са били засводени с полуцилиндрични сводове. Големите къпални са били покрити с куполи, а малките къпални – с полуцилиндрични сводчета. Покривът е бил обшит с оловни листи и прорязан от тесни отвори за проветрение и осветление. Снабдяването с вода е ставало от кладенец, изкопан в брега на реката.
“Шишмановата” баня в столичния Търновград е имала обществен характер. Като такава тя се явява първия пример за строителството на такъв тип хигиенни съоръжения на територията на Второто българско царство (края на XII. – края на XIVв.).
При изграждането на тази столична баня са приложени строителни техники и конструкции, които я свързват с архитектурата на обществените бани в държавите от Югоизточна Европа и Близкия Изток в периода XI-XV в.
Строителството на “Шишмановата” баня в Търнов може да се датира най-общо в XIV в., а нейното използване продължава и в следстоличния период на града – до края на XV в. и началото на XVI в.
„Шишмановата баня” е консервирана, реставрирана и експонирана през 2017 г. по Проект „Културното наследство на Велико Търново във фокуса на Европейското културно многообразие“ на община Велико Търново със средства, осигурени от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014.