Откриване на изложбата „Стари мерки и теглилки”

Откриване на изложбата „СТАРИ МЕРКИ И ТЕГЛИЛКИ” на 31 март (четвъртък), 2011 г. от 16 ч. в „Музей Възраждане и Учредително събрание” В това издание на изложбата ще погледнем и в много далечното минало на мерките и теглилките – чак в шестото хилядолетие пр. Хр., както и към римската античност – ІІ-ІІІ в. сл. Хр. Ще представим и средата на ХХ в. Отшумя празничното време и впечатлението от поредна „изложба-разказ” в поредицата „Съкровищата на музея”, която РИМ – Велико Търново подари на съгражданите си и гостите на града. Но “Старите мерки и теглилки” наистина се оказаха интересни за много хора. В резултат на празничното издание на изложбата се появиха няколко дарения за музея! Те ще бъдат обявени на официалното й откриване в „Музей Възраждане и Учредително събрание” на 31 март (четвъртък), 2011 г. в 16 ч. Там изложбата ще гостува през следващите четири месеца – от 31 март до 31 юли, 2011 г. И всеки месец по веднъж експонатите „ще оживяват” по интересни начини … Тази изложба е доста оригинална още „по рождение” – създава я РИМ – Търговище във връзка със своята традиционната конференция “Панаири, пазари, тържища в българските земи” и в сътрудничество с музеите във Варна и Шумен и личната колекция на Тошо Кръстев – кмет на Арбанаси. После изложбата „тръгва да гостува” в ИМ – Полски Тръмбеш; ”; РИМ – Пазарджик; ИМ – Велинград; РИМ – Хасково; РИМ – Габрово и АЕК “Етър”; ИМ – Казанлък; РИМ – Шумен и сега в РИМ – Велико Търново. Превръща се в „снежна топка” – всеки от посрещащите музеи включва в нея и свои експонати с регионална специфика или с други емблематични харатеристики Някои от тези експонати стават част от изложбата при следващите й гостувания в други музеи. Тя може да се нарече уникална и защото е свързана с една малко показвана от музеите тема. Но най-точното определение за тази изложба е забавна и занимателна! Мерките и теглилките не са древни уникати, не са царствени знаци, не блестят в злато и сребро, не свидетелстват за исторически преломи, битки и слава – те са малките неща с голямо значение в човешкото ежедневие векове наред. И някак уж ги познаваме, но всъщност не знаем много за тях, въпреки, че сме чели книги, гледали филми, разглеждали музеи и сайтове, дори имаме в домовете си по някоя такава родова реликва. Със сигурност ще е любопитно за хората от ХХІ век, свикнали да пресмятат с десетичната мерна система, да си служат с електронни измерителни уреди и да пазаруват вече в евро, как се е стигнало до това, защото не винаги е било така … От дълбока древност хората са измервали всекидневната си земеделска, търговска или строителна дейност. В първоначалния смисъл под мерки са се разбирали мерките за дължина и производните им мерки за повърхнина и обем, мерките за маса (тегло) и за монети, непосредствено свързани с ежедневната дейност. Като средство за измерване на дължини са използвани разлини части от човешкото тяло – педя, стъпка (фут), лакът (аршин) и др. Като мерки за тегло са служели теглата на пшениченото, бобовото и др. зърна. С развитието на производствено-икономическите отношения, в съответното общество са се променяли, еталонизирали и усъвършенствали стойностите на мерките, уредите и законите за тяхното използване – от древния свят, през античните държави и средновековните български феодални владения до Османската империя и разцвета на България през Възраждането и Модерните времена. На 22.06.1799 г. във Франция в Архива на Републиката се предават изработени от платина прототипи на метъра и килограма. На 01.01.1840 г. се създава метричната (десетичната) система, а на 20.05.1875 г. представители на 17 държави подписват Международната конвенция за метъра, при което френските прототипи за метъра и килограма са приети за международни. В България метричната система се въвежда на 15.11.1888 г., когато е приет Закон за мерките и теглилките. Макар че и до днес казваме на една ръка разстояние; от ведро мляко – бучка сирене; имай вяра, дори колкото синапено зърно; не ме мери с твоя аршин; ока брашно да имаш – дай го на майстор да ти го омеси … промените са огромни и много от мерките и теглилките само от преди век-два вече са безценни музейни експонати! Над 500 такива експоната, събрани от фондовете на музеите в ТЪРГОВИЩЕ, ШУМЕН, ВАРНА, ПОЛСКИ ТРЪМБЕШ, ХАСКОВО, ПАЗАРДЖИК, ВЕЛИНГРАД и ВЕЛИКО ТЪРНОВО, както и част от личната колекция на Тодор Кръстев от Арбанаси, ще могат да бъдат видени на изложбата – различни теглилки, кантари и предмети от бита, използвани за теглене в миналото и сега. В изложбата ще намерят място миниатюрни везни, използвани в ювелирното изкуство, кантарче за теглене на бебета от по-ново време, както и още много разнообразни мерки – ведра и котли за определяне количеството на течности, крини и чували за жито. И много други специфични за отделни отрасли на стопанския живот мерки – аршини и метри, стъкленици, кесии за пари … Всичко това в „обозримото” време от два века преди нас, откогато са се съхранили показваните експонати. Един „поглед” в много далечното минало – чак в шестото хилядолетие пр. Хр. – ще бъдат праисторически „линийки” от кост, съдче с овъглено зърно и др. Римската античност – ІІ-ІІІ в. сл. Хр., ще бъде представена чрез стоите класически мерки-еталони, наречени екзагии. Те са сред най-старите теглилки и представляват тежести-равностойности за определяне теглото на различни стоки или монети. От това време са показани и други измерители – лъжичка, флаконче, лакримарии и др. С една дума – в изложбата ще могат да бъдат видяни любопитни за окото и занимателни за ума неща! Прилича малко на пъзел – кара те да преосмислиш и преподредиш вече познати неща. ЕКИП: Галя Чохаджиева; Весела Мартинова; Боряна Боянкинска; Никола Солаков; Пламен Събев; Мирослава Йорданова; Михаил Стойчев