На 15 април 2011 г. се откриват за посещение директорският кабинет и мястото за свиждане в музей “ Затвор” от периода между двете световни войни, както и по-изчерпателно пресъздадената битова обстановка в една от затворническите килии. Осъществените възстановки и допълнения са нов етап в изпълнение на идеята за цялостно представяне на стогодишната история на единствения в България затвор- музей и се реализират по случай сто и четиридесет годишнината от основаването на Великотърновския музей. Приетите след Освобождението закони, укази и правилници, регламентиращи устройството и функционирането на окръжните затвори, налагат необходимостта към основната сграда на построения около средата на XIX век Великотърновски затвор да се изградят нови служебни помещения. Сред тях са директорският кабинет и мястото за свиждане. Проучванията сочат, че кабинетът, без да е луксозен, съдържа всичко необходимо за изпълнение на служебните задължения. А спомените на лежали във Великотърновския затвор, и имащи възможността по-късно да прекрачат прага на помещението, свидетелстват, че в сравнение с килиите то “е почти разкошно.” Възстановката на директорския кабинет включва мебели, характерни за периода между двете световни войни и отговарящи на спецификата на длъжността. Наред с обособената работна част (бюро с канцеларски пособия, каса и библиотечна етажерка с правна литература) е представен и приемният кът, където директорът на затвора е посрещал служебни лица и гости. Подносът, използван за сервиране, е изработен от затворници. Портретът на цар Борис III, радиоапаратът “Pfilips” 215-А, закачалката и отоплителната чугунена печка допълват интериора. Възстановеното място за свиждане напълно отговаря на тогавашните законови изисквания: “Помещението трябва да има решетка, която така да е направена, че да не дава възможност за подаване на каквито и да било предмети, писма, книги и други”. В сектора, определен за посетителите, е експонирана извадка от общия правилник за затворите от 1938 г., регламентираща правото на свиждане. От нея става ясно, че : “Чл. 412. Право на свиждане имат само най-близките сродници на затворника. Когато затворникът няма такива или изрично изяви желание, може да се разреши да бъде посетен от по-далечни сродници… Чл. 415. Не се допуска за свиждане лице в нетрезво състояние. Чл. 416. Времето, определено за свиждане със затворничките, трябва да бъде в различно време от това, определено за свиждане със затворниците. Чл. 417. Свиждането трае 10 минути. Само при особено важни случаи директорът може да разреши продължение и то не повече от 20 минути… Чл. 422. Ако при свижданията надзирателят забележи опасни споразумения със затворника, той е длъжен веднага да отстрани посетителят. В такъв случай той донася на директора, за да се нареди да не се допуска за напред този посетител, а също и за наказване на затворника. Чл. 423. Свиждане насаме се допуска само със специално разрешение и то на адвокат, който иска да говори по защита”. Затворническата килия №5 е допълнена с вещи, свързани с ежедневния бит на лишените от свобода – алуминиеви канчета за храна, лъжици, стомна за вода, дървени сандъци за лични принадлежности. За културните занимания на лежалите във Великотърновския затвор свидетелстват изложените учебници по есперанто. Правилникът от 1938 г. регламентира и формите на забавление. Сред тях се открояват „игрите шах, домино и дама при условие, че се играят без никакъв материален интерес“. Някои от „средствата за отмора“ като експонираната шахматна дъска, са изработени от затворници. А разчупените на две части и почистени от ядките орехи, в чиито празни черупки са поставени бележки с кратки съобщения, илюстрират един от многобройните начини за осъществяване на тайна връзка с външния свят. Възстановките и допълненията към реализираната през 2005 г. експозиция „доизграждат“ автентичната обстановка в най-мрачната и мразена в миналото сграда. Работен екип: Тодорка Недева, Катя Митова, Весела Мартинова, Боряна Боянкинска, Станислава Ботева.