СЪДЪРЖАНИЕ:
Предговор – 13 стр.
120 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ТОДОР НИКОЛОВ
Невяна Бъчварова. Тодор Николов Иванов – живот и дейност – 17 стр.
Янка Николова. Спомен за Тодор Николов – 37 стр.
Тодорка Драганова. За Тодор Николов с любов и уважение – 41 стр.
Мария Овчарова. Светецът на Велико Търново – 45 стр.
Радка Тодорова. Тодор Николов в ученическите спомени на моя баща – 51 стр.
Мирко Робов. Тодор Николов като проучвател на църквата „Св. Димитър” – 55 стр.
Тодорка Драганова, Цветана Генчева. Приносът на Тодор Николов от проучванията му върху икономическото развитие на Търново през XIX век – 63 стр.
Светлозара Чепкънова-Станева. Ислямските култови сгради в изследванията на Тодор Николов – 69
Павлина Владева. Заслугата на Тодор Николов зa проучването, съхраняването и популяризирането на културно-историческото наследство във Великотърновския регион – 75 стр.
Татяна Кънчева. Архивът на Тодор Николов, съхраняван в отдел „История на България XV – XIX век” – 85 стр.
ИСТОРИЯ
Евлоги Данков. Търновският исихазъм и Григорий Цамблак. 640 години от рождението на Епископ Григорий Цамблак (1364 – 1420) – 94 стр.
Венцислав Цонев. За произхода на глаголицата и нейната езотерика – 105 стр.
Пенка Петрова-Голийска, Елеонора Спасова. Троянската градска община и гражданските организации през Възраждането – 117 стр.
Иван Топузанов. Паракендетата в планинските селища – 125 стр.
Нейчо Кънев. Знамето на старозагорските въстаници от 1875 г. – музейна реликва или предтеча на националния символ? – 133 стр.
Боряна Боянкинска. Търновци, участници в четата на Филип Тотю през 1876 г. – 141 стр.
Радка Калева–Инджива. Православното християнство и Руско-турската война от 1877 – 1878 г – 147 стр.
Росина Данкова. Нравственото богословие на Митрополит Климент Браницки и неговите приноси за историята на Гложенския манастир „Св. Вмч. Георги Победоносец” – 154 стр.
Тинка Бозова. Архимандрит Инокентий за Митрополит Климент Търновски – 167 стр.
Тянка Минчева. Още към въпроса за откриването на Учредителното Народно събрание в Търново през 1879 година и за дебатите по „общонародния въпрос” – 178 стр.
Атанас Коев. Стефан Сгамболов и българската просвета и култура – 191 стр.
Борислав Гърдев. Забравеният строител на нова България – 198 стр.
Светла Атанасова. Фирмени печати на търговска къща „Тодор Василев и Сие” от втората половина на XIX век – 206 стр.
Добрина Берова. Междуетническата толерантност в Ямбол в миналото – 215 стр.
Васил Станчев. Отношението BMOPO – Солунските атентатори – 222 стр.
Весела Мартинова. Участието на великотърновци в Първото българско земеделско-промишлено изложение в Пловдив през 1892 г. – 227 стр.
Анастасия Георгиева. „Селска пробуда” – общодостъпно списание за наука и просвета (1903 – 1905 г.) – 233 стр.
Пепа Коскина. Общинска дейност в село Николаево, Старозагорско (1878 – 1944) – 241 стр.
Веселка Димова. Великотърновският клон на Доброволческото дружество „Сливница” 1908 – 1944 – 252 стр.
Стефан Бейков. Балканската война и историческата справедливост – 262 стр.
Ани Златева Чешкият журналист Владимир Сис и неговата фотоепопея за Балканските воини 1912 – 1913 г. – 266 стр.
Диана Вачева. Участието на полковник Никола Жеков в българо-турските преговори 1913 – 1915 г. – 287 стр.
Елисавета Димитрова. Военнопленническата служба в българските лагери през Първата световна война – 297 стр.
Тодорка Недева. Велико Търново и професионалната организация на българските журналисти – 305 стр.
Георги Луков, Марина Калчева. Издирване, възстановяване и поддържане на българските военни паметници, гробища и гробове в Македония и Тракия през 1941 – 1944 г. – 310 стр.
МУЗЕОЛОГИЯ
Евгений Сачев. Социологически проучвания на музейната аудитория – 320 стр.
Симеон Недков. Идеята за български музей в началото на XX в. – 325 стр.
Петър Чолов. Народните читалища и развитието на музейното дело в България – 357 стр.
Мариана Кръстева. Създаването на Морския музей – личности, идеи, институции – 365 стр.
Мариана Томитова. Училищни музеи и музейни сбирки. Ролята на учителите в изграждането на музейната система в България (1878 – 1944 г.) – 373 стр.
Александър Вълчев, Люба Дашовска. Техническото музейно дело в България – 381 стр.
Стефанка Кръстева. Трудният музей – 387 стр.
Kpeca Стоянова. Стремежът на перущенци за опазване на историческата памет – 398 стр.
Иван Занов. Музеят в Силистра (1898 – 1943 г.) – 406 стр.
Анна Илиева. Христо Г. Данов и наследниците му – приноси за запазването на българските старини – 412 стр.
Румяна Дончева. Пражкият Национален музей и изложбата на българската книга през 1934 г. – 420 стр.
Тихомир Тонков. Никола T. Манолев Стателов – ревностен изследовател на старини – 429 стр.
Катя Терзиева. Исторически музеи „Искра” Казанлък в дневниците на Чудомир (Димитър Чорбаджийски) – 435 стр.
Мария Иванова. Начало на организираното музейно дело в Ямбол (1952 – 1969) – 442 стр.
Живодар Душков. Русенският период в живота и творчеството на Никола Ангелов – 447 стр.
Стефка Боева. Стефан Фъртунов – създател и първи директор на Дома на хумора и сатирата в Габрово – 453 стр.
Taтяна Цанкова. Художественият музей и творецът – 461 стр.
Иванка Лилова. Календарните празници в Етъра – традиция и иновация – 472 стр.
Галя Чохаджиева, Георги Куманов. Work Shop no нашенски. Музеят като медиатор на традицията – 477 стр..
Надка Василева. Реквизити, свързани c определен градски обичай от фонда на отдел „Етнография” при Регионален исторически музей – Велико Търново – 489 стр.
Снежана Иванова. Космосът на българина. Културологични аспекти на дуализма в някои обредни практики от пролетния календар – 499 стр.
Олег Бенов. Гарнизонното стрелбище в София – 507 стр.
Светла Димитрова. Временните изложби – музейна дейност с много проекции – 518 стр.
Венета Георгиева-Козарева. Дарения и дарители – поглед от 21 век – 525 стр.
Даниела Чулова. Музеят като „портрет” на една личност – 532 стр.
Соня Петрова. Образът на Великотърновския музей според пресата през 2003 г. – 538 стр.
Видин Сукарев. Интернет като средство за научни контакти в музейното дело – 550 стр.
Христо Иванов. Компютрите във фондовата дейност на Исторически музей – Пловдив – 556 стр.