Затворът-музей се намира южно от изградения през 1872 г. от майстор Колю Фичето конак, в който сега се помещава експозицията “Възраждане и Учредително събрание”. Строителство на затвора започва около средата на XIX в. През 1854 г. той вече се използва по предназначение.
Сградата е изградена изцяло от камък, с дебелина на стените 0,70–0,90 м. Постройката има един приземен и два горни етажа. Северно и западно от нея са разположени два вътрешни двора, оградени от високи зидове и спомагателни постройки. В единият е извършвано оковаването на затворниците, а другият е предназначен за разходки.
В годините на османското владичество са използвани трите етажа на сградата. След Освобождението на България са пристроени нови помещения, а затворът функционира като етапен до 1954 г.
Сегашната експозиция на затвора-музей е разгъната в приземния и първия етаж. Направена е възстановка на интериора на три от килиите и карцера функционирали по времето на борбите за национално освобождение. В помещението за мъчения са представени уредите с които са извършвани инквизиции, както и описание на най-често прилаганите изтезания. В коридора на първия етаж върху табла са изписани имената на 399 поборници лежали в Търновския затвор. Върху отделно фототабло са портретите на най-значимите личности затваряни тук: Филип Тотю, Стефан Караджа, Васил Левски, Тодор Каблешков, Бачо Киро, Георги Измирлиев, Тодор Кирков и др.
Регионалният исторически музей - Велико Търново се присъедини към Европейската инициатива "Нощ в музея" с "Нощ на мъченията в затвора"
